ОБРАЗОВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРАЗО̀ВАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има, който е получил образование. Скромното ѝ облекло издаваше, че тя не спада към кръга на богаташките дъщери.., но положетелно не беше и просто момиче. Защото всичко у нея — от кройката на костюма ѝ до дълбокия и умен поглед — говореше, че тя е образована девойка. Дали не е някоя млада учителка? Д. Ангелов, ЖС, 19. — Аз искам просто стачката в града да се ръководи от интелигентни и образовани хора. Д. Димов, Т, 226. В Цари‑

град и в по-големите гръцки градове, а също и в чужбина, са живеели мнозина способни и образовани погърчени българи. Б. Пенев, НБВ, 12. Образованите римски граждани се занимавали с граматика, философия, история на религията и на законите. Ист. V кл, 1980, 234-236.

2. Остар. Книж. Цивилизован, културен, просветен. В напредналите, образовани страни.. изложбите представляват истински събития в тамошния живот. БД, 1909, бр. 8, 1. Предводителите на войнствените полчища.. дотолкова полюбиле вигодите от образования граждански живот, щото в късо време са сродиле с новите свои поданици. Хр. Ботев, СНДБ (превод), 41. Той не предполагаше, че острите байонети и огнестрелните оръдия вършат всичко; а несправедливите анатеми.. остават вече без последствия между образованото човечество. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 103. Понякога има големи и същи прилики между най-дивите и най-образованите народи. Ч, 1875, бр. 10, 442.