ОБРАЗОВА̀НИЕ

ОБРАЗОВА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Придобиване на научни знания. Моралната свобода се състои още и в зачитането на правото на всеки един от нас на образование, на правото на труд. МПр VIII кл, 17. Своите нови идеи за образование и възпитание аз прилагам базпрепятствено и нашироко. Т. Влайков, Съч. III, 51. Министерство на образованието.

2. Обикн. със съгл. опред. Сбор от научни знания, получени чрез системно обучение в определена област. Аз имам само едно дете и искам то да получи солидно образование. А. Гуляшки, МТС, 20. Нека се надяваме, че ще се появат и у нас хора със солидно филологическо образование.. и със своя авторитет да ни наложат един книжевен язик с едно установено правописание. П. Р. Славейков, БП I, 32. Касаветов търсеше новия околийски началник между адвокатите, защото, според него, само човек с юридическо образование можеше да се справи успешно в тази сложна политическа обстановка. Г. Караславов, ОХ IV, 219. — Всеки българин, който влезе в тия български полкове, ще получи военно образование, ще получи униформа, оръжие и кон. Ст. Дичев, ЗС I, 62. // Степен на научна подготовка. — Какво образование имате? — Миналата година завърших гимназия. Д. Кисьов, Щ, 134. Аз съм човек с третокласно образование, не съм учен като вас, но все разбирам нещо. Ем. Манов, ДСР, 51. След едно малко лекуване в Меран Кънчев се завърнал в България, без да е могъл, за един семестър само, да завърши своето висше образование. Бълг., 1902, бр. 453, 2. Начално образование. Средно образование. Университетско образование.

Списък на думите по буква