ОБРАЗО̀ВАНИЧЪК

ОБРАЗО̀ВАНИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от образован (в 1 знач.). Един развит, млад и очевидно образованичък българин да се реши с толкова труд и усилия да стане занаятчия? Ив. Вазов, Съч. Х, 123. По онова време, господа, имаше между военните доста разгаленички офицерчета.., сега виждам между тях образованички, възпитанички, но по онова време — пази боже! Ал. Константинов, Съч. I, 290.

Списък на думите по буква