ОБРАСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБРА̀СТВАМ, ‑аш, несв.; обра̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, и обраста̀, ‑ѐш, мин. св. обра̀стох, прич. мин. св. деят. обра̀снал и обра̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., непрех. 1. Обикн. с предл. с, в. Покривам се с растителност. Лятно време дворът обрастваше с трева, градината потъваше в бурени и в дивата зеленина на саморасли дървеса, която през слънчеви дни изпълваше цялата къща със зеленикав полумрак. Д. Талев, СК, 5. На̀, днес-утре, разправя тя [баба Гена] на унуката си, ще склопя очи и всичко ще запустей; къща ще се порути, двор ще обрасне в буренак — таласъми ще вземат да се гнездят в нея... П. Тодоров, И I, 74. От това място, току над града, изведнъж се видя голямата река, проточила водите си като светла сиво-синя лента край обраслите с върби брегове. П. Спасов, ХлХ, 66. Черквичката.. се е слупила под тежестта на плочния покрив, обраснал с мъх. Елин Пелин, Съч. IV, 81. Няма там, аго, по вази, / няма там стени таквизи / зиме със здравец обрасли / лете със сива лиляка. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 939.
2. Обикн. с предл. с. За лице или части от тялото на човек — покривам се с косми. В първия миг и двамата се гледаха като непознати. Обрасналите с бради лица, дълбоките бръчки по лицата с нищо не напомняха голобрадите младежи отпреди девет години. В. Геновска, СГ, 425. На черния отвор на воденицата.. стоеше един човек.. Той беше страшно космат.. Дрехи той нямаше, а само нещо като власяница, раздрана отпред.. И тялото му беше също обрасло с косми и черно като абанос. Ст. Загорчинов, ДП, 212. Елекът му беше разкопчан и се виждаше част от силната му обраснала гръд. Д. Спространов, ОП, 164. Вратът му, отдавна неподстригван, бе обрасъл с косми. С. Кралевски, ВО, 60.
3. Диал. За коса, брада на човек — пораствам, израствам. Височък, слабоват, с едни тънки мустачки и с рядко обраснала брада, той винаги бе недоволен. Кр. Григоров, Н, 117. Да ѝ кажеш на моята майка, / ми обрасле коси до землата, / ми обрасле оу църна зундана. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 355.
4. Диал. С предл. в. Враствам в нещо. Чуя те, либе, слушам те, / ала не можа да стана: / тяло ми й в земя обрасло. Нар. пес., Христом. ВВ II, 224. Стоян из гроба продума: / — "Чуя те, чуя, Велико, / ама не можа да стана, / снага ми в довар обрасла." Нар. пес., СбВСт, 548.