ОБРАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРА̀Т м. 1. Книж. Рязка промяна в положението, в хода на нещо. Падането на Плевенската крепост на 10 декември 1877 г. предизвикало обрат в развитието на военните действия. От отбрана руските войски преминали в устремно настъпление. Отеч., 1978, кн. 4-5, 24. Речите му се помнят, в тях винаги присъствува един нов, неочакван аргумент, някакъв обрат на мисълта, който изненадва и внушава уважение. Др. Асенов, ТКНП, 115. Случваха се в историята неочаквани обрати, когато боят е бил спечелван на прага на поражението. Л. Стоянов, Б, 127. Самите висши военни между русите почнаха да предчувствуват обрата, който се готвеше. С. Радев, ССБ I, 27.

2. Езикозн. Своеобразно съчетание на думи или на граматически форми; конструкция. Думата ни е за "Есенни тъги", чийто автор не се е подписал под тях, но шило в торба се не крие, — издава го езикът му, език пълен с обрати и думи, свойствени само нему. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 256. Трябва да се превеждат стихотворни произведения.. като се знае едно: "за да се запазят размерът и римата, не бива да се въвеждат обрати, чужди на превеждания език". Н. Лилиев, Съч. III, 96-97. Приказки‑

те трябва да бъдат разказани с език, наситен с такива граматически форми и обрати на речта, които живеят в говоримия чист език на народа. Ран Босилек, ЛФ, 1958, бр. 16, 2.