ОБРЕДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БРЕДНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от обреден; обрядност. Коленичилите хора, свещите, тамяна, пъстрите облекла на свещениците; обредността на тази мрачна мистерия, завещана от вековете, вдигнатите към небесата погледи... Не, това не беше по силите му. И той напущаше църквата скърбен. Г. Райчев, Избр. съч. II, 60. Кумицата сама изваждаше колаците и разпределяше всеки за кого от семейството е.. Тая обредност вълнуваше особено най-малките. Ст. Даскалов, СЛ, 443.