ОБРЕМЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЕМЕНЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е натоварен, утежнен с много затруднения, усложнения, мъчнотии. Животът без обич ще бъде празен казваш? Съгласен съм: но тая празнота е благодатна: ще ни олекне с един товар по-малко и в така тежкия и мъчния и така обременения живот. Ив. Вазов, Съч. Х, 46. От тридесет години насам обремененият свят търси своята свобода. Ал. Гетман и др., СБ, 14. Иисус Христос казва:"Дойдете при мене всички що ся трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя." ИЗ 1877, 1881, 115. // Който е болезнено утежнен и усложнен. — Има роднини зад граница и обременена психика — поясни акуратно бъдещия ми съпруг. Й. Йовков, ИЖП, 41. Сам със своята обременена и измъчена съвест Юда е някъде на могилата, откъдето се виждат трите кръста на разпятието. Ив. Димов, АИДЖ, 80.

2. Остар. и диал. За жена — бременна. Като заповядах на попадията да излезе навън, защото беше обременена,.. аз скочих, та го [Георги] улових за гушата. М. Кънчев, В, 340. Макар и обременена, тя не се изоставяше.., но искаше още по̀ да се занимава със себе си.., та да не усеща трудностите. Ст. Даскалов, ЕС, 238.

◊ Обременена наследственост. Биол. Генетично обусловена предразположеност към болести, дефекти и под. "Тогава татко излизаше, може да си е плакал сам по пустите улици. Доктор Юрукова казваше, че имам обременена наследственост, приличала съм на баща си, затова съм била толкова слаба и чувствителна." П. Вежинов, Б, 60.