ОБРЕМЕНЯ̀ВАМ

ОБРЕМЕНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обременя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Създавам затруднения, грижи, неудобства на някого. Боян и Шели се готвеха за дълга екскурзия из Рила и Пирин.. Людмила не пожела да отиде с тях, страхуваше се, че ще обремени брат си с допълнителни разноски. Е. Манов, ДСР, 389. По време на престоя си в селата четниците не биваше да обременяват ятаците, огромното болшинство от които бяха безимотни хора и сиромаси. Ц. Драгойчева, ПД, 370. Не попитах Мони. Една майка не бива да обременява сина си с нетактични въпроси. И все пак любопитството ме изгаря. Й. Попов, СЛ, 149. // Усложнявам, утежнявам нещо, обикн. без полза, излишно. Вярно е, че с една неволна лъжа, не от користни съображения, заживях след като се събрах с тебе. Но да си обременявам наново положението с нова лъжа, това не е по силите ми. Ст. Чилингиров, РК, 258. Всеки се стараеше да направи съществуването си спокойно, без да постигне онова равновесие на духа, което си бе спечелил Нуриага и без да обременява мозъка си с търсене на нещо ново. Д. Немиров, Д № 9, 43. Старите и досегашни учители са ся ограничавали да обременят памятта на младежите с всякакъв вид знания. Ч, 1870, кн. 5, 152. обременявам се, обременя се страд.

ОБРЕМЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; обременя̀ се св., непрех. Създавам си затруднения, неудобства. Умоляват се.. абонатите при повторното представяне на въпросните разписки да ги изплатят веднага, за да не се обременява администрацията ни само с разноски и излишен труд. К, 1927, бр. 102, 4. Ние не трябва да се обременяваме от угризения на съвестта. С, 1951, кн. 2, 102.

Списък на думите по буква