ОБРЕМЕНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЕМЕНЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обременявам и от обременявам се. То [прокопаването] е свързано със спиране за известно време на градското движение в строителните участъци и с допълнителното му обременяване. К, 1970, кн. 6, 9. Причината за това ненормално обременяване на семейния бюджет е колкото проста, толкова и важна: утре е първият рожден ден на малкия ми син. Др. Асенов, СВ, 99.