ОБРЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБРЀЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обрека като прил. Книж. 1. Който е обещан на някого, предназначен, определен за някого. И девойката пристъпила до момъка и казала: — А аз мислех, че ще заваря тук гърбавия коняр. Кажи ми: кой от двамата е мой съпруг? И Бадредин отвърнал: — Можеш ли да се съмняваш, че съдбата е отредила аз да бъда твой съпруг, о, господарке на сърцето ми?.. И след това обречените един за друг щастливци дълго си шепнели нежни слова. Св. Минков, ПШ, 96. И сега [Стоян] посочва истинската, едничката причина да не напредва дружеството — невнасянето на обречените от разни места капитали. М. Арнаудов, БКД, 137. Един за друг обречени, / кой нас ще раздели? Д. Дебелянов, С 1936, 28. — "Петербургският вестник" казва, че Портата не е в състояние в никой случай да изпълни обречените си реформи. НБ, 1876, бр.32, 126.
2. Който по силата на вътрешни причини е изправен пред, гибел. Двама души премятаха през дебел клон примка за бесене, други двама бяха повалили върху калдъръма обречения клетник и го притискаха с колене. А. Дончев, ВР, 69. Неочакваната смърт на Петкоолу.. ясно сочеше каква съдба очаква бунтарите.. И Станоя Балабанов заживя с чувството на обречен човек. А. Христофолов, А, 92-93. На 5 април 1453 година огромната войска на брой "колкото пясъка на морето" пристигна сред облаци прах и спря пред стените на обречения град. А. Каралийчев, В, 138. Пишеше прощални думи / на обречени мъже / в миговете пред куршума / и студеното въже... Мл. Исаев, ПТН, 13.
3. Като същ. обречен, обречена, обречено, мн. обречени. а) Човек, когото очаква неминуема гибел. Решили провокаторът да бъде ликвидиран. С тая задача се нагърбил Нико. Както се говореше, убийството било извършено по време на делова нелегална среща между Нико и обречения. Д. Жотев, ПМИ, 81. Щом получи съгласието на генерала, той заповяда да навържат четирина‑
десетте обречени, да ги откарат с камион към Предел и там да ги разстрелят. М. Марчевски, ГБ, 281. б) Рядко. Лице, което се е обрекло да служи на църквата, на Бога. Онова, което някога му се струваше грях, сега отново излезе напред. "Не, казваше то, което е разрешено мирянину, макар и за народна полза, не е разрешено на обречения... Ти трябва да се разкаеш, дяконе Игнатий!" Ст. Дичев, ЗС I, 262.