ОБРЕЧЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЀЧЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Състояние на обречен. Бъдещият апостол намира смисъла и предназначението на своя живот в беззаветната преданост, във всеотдайната обреченост на народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 42. За двама от болните.. професорът бе съобщил, че им остава да живеят най-много месец-два. Людмила още се намираше под впечатлението на този случай. Беше потресена от тази обреченост на двамата живи, които още разговаряха и се усмихваха. Е. Манов, ДСР, 272.