О̀БРИВ

О̀БРИВ м. Пъпки, петна, мехурчета и под. по човешката кожа, които се явяват при различни заболявания; изрив. Много жълти мухи ни хапеха, което не ни причиняваше болка, но след известно време целите се изприщвахме. През нощта обривът ни измъчваше много. Ал. Гетман, ВС, 150. Нашата народна медицина използува зарасличето при заболяване на дихателните пътища..; при кожни обриви, струпеи. Б. Ахтаров, Пр, 1952, кн. 5, 81-82. Към третия-четвъртия ден се появява обрив на лицето, врата и ушите по тялото и крайниците. Обривите представляват розови петна. ВН, 1960, бр. 2659, 4.

Списък на думите по буква