ОБРИСУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРИСУ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обрисувам и от обрисувам се. От художествената убедителност на образите на положетелните герои, от майсторството при тяхното обрисуване зависи как и доколко убедително ще прозвучат и идеите, на които те са носители. С, 1951, кн. 5, 165. За филма.. са правени снимки из Родопския край — вид на тавани, врати.. Всичко това ще послужи за най-вярно обрисуване на битовата уредба на родопското селище и на родопската къща. ВН, 1955, бр. 184, 1. Той дочака зората на изток, видя постепенното обрисуване контурите на бърдата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 96.