ОБРИЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЍЧАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обричам и от обричам се. Обричането да изпълни всеки член основател "точно и доброволно" задълженията си към дружеството е звучало вече малко време след учредяването му като жестока ирония. М. Арнаудов, БКД, 115. Послушниците състоят главно от сирачета или от деца на много бедни родители; някои са подарени на св. Ивана, по силата на едно обричане, направено от бащите им през време на някаква беда или боледуване. Ив. Вазов, Съч. ХV, 28.