ОБРИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЍЧВАМ, ‑аш, несв.; обрѝча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Обръсвам. Заранта в неделя у момкови идва млад мъж или някой момък (с живи родители), който трябва да обричи.. момчето. СбНУ ХLII, 84. Кога се е заранта съмнало, / тогай стана дедо калугеро, / та отиде на млади бербере, / остриже си коса от главата, / обричи си брада от лицето. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 70. "Айде ме, тате, заведи / доле у нова чаршиа / при това младо берберче, / главата да ми обричи — / рус чомбаз да ми остави." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 191. обричвам се, обрича се страд. и възвр. — Пинтата се е обръснал, значи — всичко днес ще върви като по мед и масло.. — Чаках, чаках, па току си рекох — я барем да се обрича. Г. Караславов, ОХ III, 444. "Сестро ле Гане, сестро ле! / Да идеш дома, да кажеш, / да кажеш нани и тати, / нека са нана премени / и да се тата обричи." Нар. пес., СбНУ ХI, 14.

◊ Обричвам / обрича без брич някого. Диал. Измамвам, излъгвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.