ОБРО̀НВАМ

ОБРО̀НВАМ, ‑аш, несв.; обро̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Поет. 1. Отронвам. — Е, Хрельо, — ненадейно и за двама ни оброни дума тати: — нашата свърши. Ст. Чилингиров, ХНН, 36. Боли ли го него сърцето за нея тъй? До сега ни веднъж той дума не оброни... П. Тодоров, И I, 100. Повя горняка през полята, / залюшна дървесата. / И от настръхналите клони / листа повехнали оброни. П. К. Яворов, Мис., 1894, кн. 9, 51. Три сина. Мама се чуди и мае, / и мае. Кого в робство да прати. / .. / Вечерта седат да ядат, / да ядат. Седнали не посегнали. / Седнали. Мама ги наред изгледа, / изгледа. И бистри сълзи оброни. Нар. пес., СбВСт, 87.

2. В съчет. с глава. Навеждам, отпускам надолу (глава). Долови тревожния шум на листата и наново почувствува мъка в сърцето си. Оброни глава и се замисли... К. Петканов, ДЧ, 97. Мургавият мечкар.. обронва глава и заспива. Й. Радичков, К, 25. Руска Русана погледна, / мило си глава възправи, / сладък си гласец проточи, / ясна е песен гръмнала. / .. / Русано сърце трепнало, / Русан си глава оброни, / бистри му сълзи рукнаха, / тъжни си думи задума. Ц. Церковски, Худ. С I, 112. обронвам се, оброня се страд.

ОБРО̀НВАМ СЕ несв.; обро̀ня се св., непрех. Поет. Отронвам се. Една сълза толкова гореща се оброни на сключените ѝ ръце, че тя трепна и дигна глава. А. Каменова, ХГ, 124.

Списък на думите по буква