ОБРУГАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРУГА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обруга̀я, ‑а̀еш, мин. св. обруга̀х, св., прех. Книж. Наругавам. Ето сина ми и дъщеря ми! Да ти кажат чули ли са в нашия дом подобни думи, и то казани така грубо и жестоко? Това, което ти извърши тая вечер пред тях, като обруга това нещастно момиче, е непростимо... Г. Крънзов, Избр. п, 59. На другия ден караулният.. изскочи навън, обруга войниците и заповяда веднага да натикат арестуваните българи в карцерите. А. Каралийчев, НЧ, 83. Придумват жените си да подадат молба за помилването на Климент. Когато 400 търновки отправят молбата си, Стамболовият вестник "Свобода" ги обругава с най-цинични думи. Д. Казасов, ВП, 33. обругавам се, обругая се страд. и взаим. И как можеше да се мъчи, обругава и разпъва съвършенството, освен ако е изоставено от бога? Ем. Станев, А, 21.