ОБРУГАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРУГА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обругавам и от обругавам се. Каква морална отговорност може да съществува без свобода на волята? А свободата на волята е глупава фикция.. Но обругаването на идеалистите не му донесе облекчение. Ем. Манов, ДСР, 79. С това започна нашето взаимно обругаване. — Гове‑

до ли? И ти ме наричаш говедо? — Да, говедо си. ВН, 1958, бр. 2072, 4.