ОБРУ̀ЖВАМ

ОБРУ̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; обружа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Въоръжавам; обръжавам, обръжвам. Вдигни людето ми... Обружете конете... Тръгнете веднага... Д. Спространов, ОП, 338. "Бае Стоене, ваш Тодор аретлика ай сега беше при мене, ама да го беше видял в какъв каяфет е, от петите до носа обружен." М. Кънчев, В, 25. Я обружил керка си арно и я напраил глава на войската. СбНУ ХV, 108. обружвам се, обружа се страд.

ОБРУ̀ЖВАМ СЕ несв.; обружа̀ се св., непрех. Остар. и диал. Въоръжавам се; обръжавам се, обръжвам се.

Списък на думите по буква