ОБРУСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРУ̀СВАМ¹, ‑аш, несв.; обру̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Обрулвам. Да излезем нагоре в градината / и погазиме малко в снега. / Да обрусим тез снежни калпаци / по фиданките дето тежат. Н. Марангозов, НПС, 63-64. обрусвам се, обруся се страд.

ОБРУ̀СВАМ², ‑аш, несв.; обру̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Избърсвам, обърсвам, отривам. обрусвам се, обруша се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.