ОБРУЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРУЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обруча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Старин. Извършвам обреда обручение. Нашият екзархийски устав от 4-й февруарий 1889 год. не познава никакъв църковен годеж.., а с едно окръжно.. се запрещава на свещениците да обручават преди венчанието. СбНУ VII, 112. Дава най-първо на младоженеца (жениха) златен пръстен..; след това дава на съпругата (невестата) сребърен пръстен.. и с това ги обручава в името на пресвята Троица. З. Петров и др., ЧБ (превод), 147. обручавам се, обруча се страд.

ОБРУЧА̀ВАМ СЕ несв.; обруча̀ се св., непрех. Участвувам в обреда обручение. Дружината вече бяха завзели зетя в дома на булката.. — Кои ще ся обручават? — рече свещеникът. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 99.