ОБРУЧАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРУЧА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Старин. Който се отнася до обреда обручение. С хрисимо целомудрие тя прие от ръката ми обручален пръстен и на другий ден щях аз да поведа моя Амалия пред олтара. Н. Бончев, Р (превод), 73. Трябваше Ивайло и Мария да пият вино от обручалната чаша.. У него мръдна само предишната болка и един спомен: как отец Неофит бе го венчал с Ката, долу, всред развалините на Прибойна. Но тогава не пиха от обручалната чаша. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 459.