ОБРУШАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРУША̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Спец. Обрушване. При провеждане на минните работи един от най-важните въпроси относно безопасността на труда е предотвратяването на пропаданията и обрушаванията. Хр. Марков и др., ТБ, 21. Известно е, че почвата не е еднородна маса.., вследствие на което при един наклон на откосите настъпва неизбежно обрушаване и свличане на последните. Д. Велев, М II, 136.