ОБРУ̀ШВАНЕ

ОБРУ̀ШВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Спец. Събаряне (пълно или частично) на горнището на минни изработки под действие на тежестта. След изземването на горната част на пласта на каменните въглища подпорите, с които са закрепени галериите, се изваждат и чрез изкуствени взривове се предизвиква обрушване на тавана. Гр. Николаев и др., ОГ, 132. Максималната дълбочина на копаене се ограничава.., за да не нарастват прекомерно усилията в подемното въже, и.. да се избегне опасността от обрушване на изкопа, над който стои багерът. Д. Христов, СПМ, 55.

Списък на думите по буква