ОБРУШВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБРУ̀ШВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Спец. Събаряне (пълно или частично) на горнището на минни изработки под действие на тежестта. След изземването на горната част на пласта на каменните въглища подпорите, с които са закрепени галериите, се изваждат и чрез изкуствени взривове се предизвиква обрушване на тавана. Гр. Николаев и др., ОГ, 132. Максималната дълбочина на копаене се ограничава.., за да не нарастват прекомерно усилията в подемното въже, и.. да се избегне опасността от обрушване на изкопа, над който стои багерът. Д. Христов, СПМ, 55.