ОБРЪ̀ГВАМ

ОБРЪ̀ГВАМ, ‑аш, несв.; обръ̀гна, ‑еш, мин. св. ‑ах, непрех. Диал. Свиквам, привиквам на нещо. Едно време, когато родителите ѝ [на Гана] се научиха, че се задява с Пинтата, така ѝ викнаха.., че отначало тя се сбърка. Но сетне обръгна на караниците им, окопити се и не ги слушаше какво ѝ дрънкаха. Г. караславов, ОХ II, 15-16. Той е обръгнал на страданията, но не е затъпял, напротив: умът се изостря, когато човек преглъща горчиви залъци. Ем. Станев, ИК I и II, 217. Учете са, мои момци, които не сте ходиле по балкана, мъчете са да обръгвате на какъвто живот намерите. НБ, 1876, бр. 36, 140. Тя вярваше, че според тях [момиченцата си], кога да е, ще бъде честита да са сдобие с добри зетьове.. Зарад това сички горчивини преглъщаше и са

мъчеше да обръгва на злочестината си. Ил. Блъсков, ПБ, 87.

Списък на думите по буква