ОБРЪ̀ГВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от обръгвам.
ОБРЪ̀ГВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от обръгва ми. По отпадналото му сега лице.. не се четеше нищо освен негли слабо обръгване. — Излязох уж да се пораздвижа .. дявол го зел, не излезе нищо. А. Страшимиров, СВ I, 68-69.