ОБРЪ̀ГВА МИ

ОБРЪ̀ГВА МИ несв.; обръ̀гне ми св., непрех. Диал. Омръзва ми, втръсва ми. След обяд Шура не отиде никъде. Обръгна ѝ да се разправя. Тъй минаха пълни с ужас няколко дена. Черни мисли я обзеха. Г. Стаматов, Разк. II, 41. Вечерта срещу събора към параклиса намина и кметът. Той тръгна по работа, но работата нещо беше му обръгнала, та излезе на големия мост да се поразходи. Г. Караславов, СИ, 67.

Списък на думите по буква