ОБРЪГНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЪ̀ГНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); обръ̀гна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. Обръгвам. Сичките му [на човека] вършенеа са извършеват по-добре и по-лесно кога той има отредени часове да си отволеда потребите и сечивата обругнуват завчас на тая редовност. Ив. Богоров, СЛ, 11-12.