ОБРЪГНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЪ̀ГНУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обръгнувам; обръгване. Да обръгнем на една или две гозби и отлично да са храним с тях, е несгодно за здравето на снагата, защото това обръгнуване обезсилева бабяка и скоро го направя непохватен да смила другите гозби. Ив. Богоров, СЛ, 13.