ОБРЪЖА̀ВАМ

ОБРЪЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обръжа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Въоръжавам; обръжвам, обружвам. — Братя и побратими, — извика той [Момчил] гръмко — оставете чашите, а хванете пак мечовете.. Обръжете людете си и на път още тая нощ. Ст. Загорчинов, ДП, 470. Нам е жално, наистина, като гледаме толкоз наши българи, които си напускат работата.., та отиват в Сърбия.. с надежда, че нашата посестрима Сърбия ще ги прегърне като свои братя и ще ги обръжи да преминат в България. НБ, 1876, бр. 14, 56. Саул поиска да обръжи момъка със собствените си оръжия; тури следователно на главата му шлема, облече го в броня. Н. Михайловски, ССИ (превод), 55. обръжавам се, обръжа се страд.

ОБРЪЖА̀ВАМ СЕ несв.; обръжа̀ се св., непрех. Остар. и диал. Въоръжавам се; обръжвам се, обружвам се. Редовната войска и сичките верни мусюлмани ся обръжават и събират ся при султана. Д. Попов СбРС (превод), 36. — Обръжете се, приятели, бъдете готови, всичко може да чакаме — обърна се [Кантакузин] после към властелите, които вече сами слагаха шлемове и потягаха разкопчаните си ризници. Ст. Загорчинов, ДП, 430. Младите, като познаха правите му думи, нямаше какво да му ся противят, освен да ся обръжат с щита на търпението, за да чакат до вечерта. П. кисимов, ОА II (превод), 38.

Списък на думите по буква