ОБРЪЖВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЪ̀ЖВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обръжвам и от обръжвам се; обръжаване, обружване. Тежкото обръжване на римския воин съставяли: медният или железният шлем, също таквази ризница (..), дървен щит.., къс .. нож и две къси копия.. В похода секи воин освен обръжването си носял сам си и храната си за няколко дни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 309. Разгърнете бивалицата и вижте Лаис да покорява със своите прелъстевания най-върлата добродейност и най-неосетливите сърца..; Фрине да зима обръжването на своите заслепени от светликавата ѝ хубост съдници. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 29.