ОБРЪЖВА̀НИЕ

ОБРЪЖВА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Въоръжение (в 1 знач.); обръжение, обръжване, обръжаване, обружаване. Трябва да сте чули, че турското правителство иска да направи.. народна войска.. А за да не харчи правителството за обръжвание на тези народни стражари, издало е заповед на всеко село българите.. да дават по 3 1/2 лири тур., с които пари ще се купят пушки за речените башибозуци. ДЗ, 1868, бр. 29, 107. А най-значителната част на обръжва‑

нието им беше шестнадесят коне, десет малки топове и четир други, дълги като карабини. П. Кисимов, ОА II (превод), 20.

Списък на думите по буква