ОБРЪЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЪ̀ЖЕНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Въоръжение (в 1 знач.); обръжвание, обръжване, обръжаване, обружване. От препирането — кой от двата ще надвари, се беше породил тоя бас.. Басът им беше за цял тъкъм обръжение. Ц. Гинчев, ГК, 256. За обръжение и за жизнени потреби секий воин бил длъжен сам си да си има грижата. Н. Михайловски, ОИ (превод), 272.