О̀БРЪЧ

О̀БРЪЧ м. 1. Желязна или дървена лента във вид на окръжност, която се използва обикн. за поддържане и стягане на дъгите на бурета, бъчви, каци и под. Лъхна я дъх на плесен.. Разхлабили се бяха обръчите на бъчвите, паднали бяха чеповете. В. Геновска, СГ, 163. — Майсторе, кацата е хубава, ала обръчите ѝ не струват!... Може ли такава голяма каца.. с лескови обръчи да се крепи. Н. Хайтов, ДР, 167. Ковачът Нено денем клепеше сърпове и мотики, а нощем точеше саби, правеше обръчи за черешови топове и лееше кершуми. А. Каралийчев, ПС, 96. След дружините громоляха коли, впрегнати в по два коня, с железни обръчи на колелата, с брезентови чергила. Ем. Манов, ДСР, 6. От суо дърво обръч не става.

Послов., СбНУ ХХV, 28. // Такава лента, която се използва за игра, като се търкаля с помощта на пръчка. Напред по пътя тича подир своя обръч момиченцето на съседите. Обръчът е много пъргав и при всеки удар на пръчката подскача бързо напред. Й. Радичков, ВН, 1961, бр. 3009, 2. А беше почти вчера, когато с къси гащички търкаляше обръча. Д. Калфов, Избр. разк., 279. В екипа за надбягване с обръчи бяхме четирима. П. Славински, МСК, 21. // Железен, дървен или пластмасов предмет във вид на окръжност с различно предназначение (в облеклото, като украшение, накит и др.).След нея минаха и други жени.. — едни с малки фесчета на глава, други с металически обръч на косите, обвит в бял плат, който падаше свободно връз плещите дори до кръста. А. Христофоров, А, 78. Върху дрехата над лактите му и около китките му имаше широки златни обръчи — нито гривни, нито броня, а над ризницата падаше на широки гънки светлосин плащ. А. Дончев, СВС, 567. Затворникът само да стои прав, с ръце включени в ръждивите железни обръчи. Г. Караславов, Избр. съч. III, 190. Обр. Слънцето се показа над естрадния театър, скрит между зеления обръч на буките. Цв. Ангелов, ЧД, 89.

2. Прен. Редица от хора с форма на окръжност; кръг. Снежа тръгна към Боян и приятелите му, които стояха сред любопитен, шумен обръч от публика. Т. Монов, СЧ, 34.

3. Воен. Военни сили, разположени в кръг около обекта на военни действия. Четниците му лазеха край оградите.. Едва към четири часа след пладне излязоха на баира над лозята, преди военните да сключат обръча край града. Ем. Станев, ИК III и IV, 467. Помете го [Евлоги] като вихрушка със себе си една група стачници, разкъсала обръча на ескадрона и гонена по петите от конни и пеши полицаи. А. Гуляшки, Л, 96. Обръчът на пруските и правителствени войски, които обсаждаха Париж, се затягаше все повече с всеки изминат ден. Ист. IХ-ХI кл, 10.

4. Спорт. Изработено от дърво или пластмаса спортно съоръжение, което се завърта около кръста със специални движения на тялото. Със своите упражнения, изпълнявани с обръчи и шведски столчета, средношколците възхищават многобройните зрители, заели трибуните на стадиона. НС, 1958, бр. 123, 1.

Прилича ми като на тиква обръч. Диал. Ирон. Не ми прилича никак, съвсем. (за неподходящи за някого облекло или накит).

Списък на думите по буква