ОБРЪ̀ЩАМ

ОБРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; объ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. объ̀рнат, св., прех. 1. Като завъртам или извивам нещо или някого, изменям положението му спрямо друг предмет или човек. — Че то много мъничко, бе госпожо, — рече квартирантката, като обърна детето наляво и надясно. Г. Райчев, ЗК, 135. — Добър вечер! — каза Оле-затвори-очички. Ялмар му кимна с глава, скочи и обърна портрета на прадядо си с лице към стената. Св. Минков, СЦ (превод), 26. Изтягал се той по цял ден под сянката на черницата в двора си, докато го заболявали ребрата от лежане. Тогава той сбирал сили и викал: — О-ох! А това значело, че е дошло време да го обърнат на другата страна. СбХ, 140. За вятър, вода и др. Шапката ми падна [на едно шумливо водопадче] в бързея му и то в един миг я сгромоляса в кипящите си бездни, блъска я, обръща я, като в една дръста. Ив. Вазов, Съч. ХV, 45. Ханджар беше се спрял на прага и лаеше сърдито, вятърът обръщаше ушите му. Й. Йовков, Разк. II, 44. // Въртя, премятам. Той държи хляба в ръка, обръща го от една от друга страна, после го поднася до устата и го целува. Л. Стоянов, Х, 18. — Нона взе една книга от масата и започна да си играе с нея, като я обръщаше ту от едната, ту от другата страна. Й. Йовков, ЧКГ, 146. Жената извади из пазухата си две махмудии и даде ги на отчето. — Малко е, — каза отчето и обръщаше махмудиите в ръката си. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 149. — Ето вземи си ги [парите]. Всичките са тук. Димо ги грабна, обърна ги между пръстите си и сключи вежди. К. Петканов, МЗК, 291. // Завъртам, превъртам (ключ, бутон и под.). — Дядо Балдю, позволи да заключа по-напред вратата. И Светослав обърна ключа. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 135. Стига ти да обърнеш един бутон в каютата си и да блесне електрическа лампа, когато искаш — деня и нощя. Ал. Константинов, БПр, 30.

2. В съчет. с глава, очи, поглед и под. Извивам1, завъртам2. Той тръгна в източна посока, като при всеки ъгъл се поспирваше и обръщаше назад глава, за да види дали не го следи някой. Д. Ангелов, ЖС, 481. Трендафилчо Жълтия обръща към него младото си пълно загоряло лице и малките му сиви очички лукаво светват. Елин Пелин, Съч. IV, 189. Всички обърнаха очи към другия мендер, дето седеше попът. Ив. Вазов, Съч. ХI, 164. Той се изкачи на билото на склона и обърна поглед към равнината. Д. Ангелов, ЖС, 17. Лила му подава стовната си и, като обърне към него страната си, поправя си кърпата на главата. Л. Каравелов, Съч. II, 72. Когато Македонски дойде до средата, той си обърна гърба на североизточния студен вятър. Ив. Вазов, Съч. VI, 63.

3. Променям посоката на движение на нещо (обикн. на превозно средство, кон и под.) встрани или назад; завивам2, възвивам, извивам1, връщам, завъртявам2. Трябва да нощуваме в града.. Той [мъжът] отново се качи вътре.., обърна предпазливо колата и бавно пое към блещукащите светлини на градчето. К. Константинов, СЧЗ, 109. Селянката чевръсто скочи в ладията и седна до ладияра. Той обърна ладията и тя заплува по мътния Искър. Ив. Вазов, Съч. ХI, 7. Цвета забърза и не го погледва. Еньо обърна кончето и се впусна по нея. Елин Пелин, Съч. III, 142. Като дойдеше там, разбираше, че не било кози, а бели камъни. И обръщаше стадото си на друга страна. Й. Йовков, СЛ, 111. Стар свекър колата обръща, / булки са на кола качили, / у тях ги той закарал. Нар. пес., СбВСт, 336.

4. Непрех. Изменям посоката на движението си като завивам обратно. Скоро файтонът обърна назад и се изгуби в тъмнината. Ив. вазов, Съч. ХХVI, 98. И като зърна трактори и лъснаха пред очите му стоманените му лемежи — тогаз се заслони до едно дърво и приклекна. Трактористите току-що обърнаха откъм другия край и идваха насам. Кр. Григоров, Н, 21. Снех го [грабителя] от коня, качих се аз и обърнах назад. А. Каралийчев, ПС, 178. На края на лехата преди да обърне, тя [Станка] отхвърляше енергично и ловко ралото, дигаше копралята и.. се заглеждаше пред себе си — също както правеха мъжете при оран. Г. Караславов, ОХ I, 363.

5. Прен. Насочвам в друга посока или към себе си нещо (сила, мисли, намерение и под.). Преди година време ние го поразихме, но не поразихме цялата сила на ромеите и защо сега да я обръщаме пак срещу себе си? Д. Талев, С II, 149. Па обърнеше мислите си в друга насока... Щом хората са направили кооперативни стопанства из околността... Що да не е и тук... Може пък за добро да е... Казват, че туй било цярът на селската сиромашия. Кр. Григоров, Н, 45. Той [професор Бир] ми разправи, че е ангажиран за пет години от бившия султан с месечна заплата 6,810 фр. и извънреден хонорар и затова обръща иска си към мене. БД, 1909, бр. 20, 2.

6. Променям положението на нещо от изправено в легнало, като го поставям на едната или другата страна, бутам нещо от изправено положение; катурвам, събарям, повалям. Помниш ли като обърна каруцата, та изтърси момите върху тръните. Й. Йовков, ЖС, 189. По едно време конете тъй се засилиха, че бай Васил с мъка трябваше да ги удържа и да внимава добре да не би да ни обърнат някъде. Й. Йовков, Разк. III, 36. Конят направи внезапен завой към канавката на шосето. — Внимавай, глупак!... — сърдито извика Макс. — Ще обърнеш двуколката. Д. Димов, Т, 172. Посегна да си вземе хляб и обърна чашата с вино върху бялата покривка.

7. Променям положението на нещо, като долната част или долната страна поставям отгоре. Теодосий го накара да обърне един здрав върбов кош и да седне на дъното му. Ст. Загорчинов, ДП, 201. По-нататък, из нашарена с дълги откоси ливада,.. берачи с дълги вили пъргаво обръщат или разряждат позасъхналото сяно. Т. Влайков, Съч. III, 2. Бързо се втурна към ръкавичката [Зайко]. Побутна я боязливо с крачето си, дори я обърна, но щом съзря извезаното кученце, отскочи три крачки назад. А. Каралийчев, ТР, 19-20. Чичо Горан.. гази наведен из реката и търси пиявица. Той върви бавно, внимателно обръща всеки камък. Елин Пелин, Съч. II, 72. Младежите се мъчеха да хванат костенурката и да я обърнат по гръб — тогава тя е безсилна. М. Марчевски, ОТ, 133. // Разоравам, изкопавам земя като изкарвам на повърхността долния ѝ пласт. По риза, със запретнати ръкави и разгърден, Остеня забиваше коловете, обръщаше земята с лизгара, затъпкваше пръстта и гледаше час по-скоро да свърши и да се запилее някъде. Кл. Цачев, ГЗ, 30. Тракторът обърна земята и изкара една черна пръст, дето е почивала хиляди години. А. Каралийчев, НЗ, 43. Учителят Никола и учениците му копаят училищната градина. Дядо Гуни гледа как децата сръчно премятат големите за тях лопати и обръщат рохката пръст. С. Северняк, ИРЕ, 14. Седя при него няколко дни и като нямаше какво да прави, взе, че му обърна цялата градина, която той сам не помнеше откога не беше обръщал. Ст. Даскалов, СЛ, 42.

8. Изваждам опакото, вътрешната страна на нещо (дреха, чорап и под.) навън, към лицевата страна. Смъква и обръща палтото си — пригодено отрано с два различни цвята и кръпки — според случая, и куцука ли, куцука с единия крак. П. Михайлов, МП, 117. Той [Миню] не отиде у дома си, а се запъти към Ленкови. Сестра му шеташе в къщи, обръщаше някакви стари дрехи, търсеше нещо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 218. При обиска дядо Тома седеше на един стар шиник.. и мълчаливо наблюдаваше как детективи и стражари се разпореждаха като у дома си. Един кривоок мъж.. обърна джобовете на потурите му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 181. // Подновявам дреха, като слагам за лице вътрешната страна на плата. Ще си занеса костюма да го обърнат. Н. Каралиева, Н, 34. Сиромах три пътя са радва на дрехите си: кога са нови, кога ги обърне и кога ги закърпи. П. Р. Славейков, БП II, 114.

9. Разтварям нещо (книга, албум и под.) и прехвърлям отдясно наляво страниците му; прелиствам. Поп Стефан обърна няколко страници. Й. Йовков, Ж, 145. Русинов, кой‑

то обращаше някаква книга, дигна глава, като че се събуди. Г. Караславов, ОХ I, 103. Отец Йеротей си наплюнчи пръстите и обърна друго листо. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 52. Трябваше му едно писмо, а колкото и да го търси, колкото и да обръща папки и книжа, не можа да го намери. Й. Йовков, ЧКГ, 26. Марина беше обръщала албума, но този портрет не беше виждала. Г. Караславов, ОХ I, 37.

10. Прен. Разг. Обикн. с предл. на. Правя нещо да се промени, да стане друго, да получи друг вид, друго съдържание, свойство или предназначение; превръщам, преобразявам. Ще свикам всички кукумявки и бухали да пеят, ще събера всички самодиви да играят.. Да тъпчат тая гнила земя, на камък да я обърнат. Ал. Константинов, Съч. I, 13. Лицето ѝ беше продълговато, с тънки антични черти. То напомняше някоя от богородиците в древната византийска черква "Св. Димитър", които едва личаха под мазилката от хоросан, лепната върпу иконите от турците преди години, когато обърнали черквата в джамия. Д. Спространов, С, 6. И се смееш пък. Не те е срам! И къщата обърна вече на кръчма. Й. Йовков, Б, 27. Искаш ли да те уважава някой, мачкай го. А съсипеш ли му царщината и него обърнеш на роб — за светец ще те има през целия живот. Ст. Чилингиров, ХНН, 152. Като преминува от течно състояние в твърдо, водата показва такава сила, щото разкъсва скалите и ги обръща на пясък. Д. Витанов, ФГ (превод), 11.

11. Прен. Разг. Обикн. в съчет. със същ., предл. на и друго същ. Давам друго развитие, насока на нещо (действие, работа, процес и под.) чрез преминаване от едно състояние в друго, от един вид или етап в друг; променям, превръщам. — Моми, тази песен не се пее така! Още малко и ще обърнете песента на крамола. К. Петканов, БД, 27. После, когато мълчанието стана много дълго, девойката се опита да обърне всичко на смях. Б. Райнов, ДВ, 90. Грее се бая Крачун на огнеца, а в лицето стана блед, та жълт, та смил. По едно време почна и да потреперва, като че го обърна на треска. М. Георгиев, Избр. разк., 248. // В съчет. със същ. разговор, дума, приказка и под. Изменям, измествам темата, съдържанието, смисъла на разговор и под. — Дето ще рече, ти не щеш хоро, каза той на Хадъра, като искаше да обърне разговора на друга страна. Ц. Гинчев, ГК, 238. А в черква Бачо Киро заговорваше най-напред за някой светия, па току обърне реч за наука или за живота в семейството. М. Марчевски, ДВ, 35. — Кого благославяш? — помъчих се да обърна разговора на подбив. Др. Асенов, СВ, 78. Додето отиде у Марка чорбаджи, дека беше? — обърна хитро въпроса беят. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 39.

12. Прен. Разг. Представям нещо не така, както е в действителност, изопачавам нещо; извъртам. Мисълта му беше такава, каквато я отгатна Черешара:"Няма ли да му видите сметката на Кукена?" Но той знаеше как Черешара умее да обръща всичко, та не се реши да му каже направо мисълта си. П. Славински, ПЗ, 81. — Ти както щеш я обръщай, нашата работица е спукана, — казваше един. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 148.

13. Прен. Разг. Разглеждам ту от една, ту от друга гледна точка; въртя. Месец време мислиха и премисляха, обръщаха въпроса и така, и инак, изказваха мнения и съмнения, докато най-сетне в семейството на Ронго Митев настъпи успокоение. Г. Краев, Б, 7.

14. Прен. Разг. Обикн. в св. в. Търся навсякъде; претърсвам, претършувам — Няма го, Тане. Навсякъде обърнах — обади се жена му. — Потърсете, молим, много ви молим! — тревожеше се Контето. Ст. Мокрев, ПСН, 139. Вратата на бараката се хлопна и влезе дядо Златан. — Тука ли си бе, Златко, обърнах гората да те диря! — скара се той на внука си. Л. Галина, Л, 71. Да имаше поне някаква следа, Гого ще хукне, къра ще обърне, но пак ще я намери. А така — къде да иде, коя посока да вземе? Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 285.

15. Прен. Разг. Изпивам наведнъж до дъно някакво количество питие, обикн. спиртно (като изпразвам изведнъж съда, в който се намира); гаврътвам. — Почакай да привърша и ще идем да обърнем по една бира. М. Грубешлиева, ПИУ, 74. — Влезте, де! Заповядайте да обърнем по една ракия за бог да прости кръстника. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 51. Пообърнат, той видя през рамото си, че Севастица чете и не го гледа и набързо обърна още една чаша. Й. Йовков, АМГ, 73. Една вечер в кръчмата той обърна две шишенца. А. Каралийчев, СР, 18. — На мене син да ми се роди, цяло буре ще обърна! А. Наковски, МП, 103.

16. Аритм. Пресмятам, изчислявам от един вид мярка в друг; превръщам. Цяло число обръщаме в неправилна дроб с даден знаменател, като умножим знаменателя с цялото и полученото произведение пишем за числител, а оставим същия знаменател. Аритм. V кл, 75. Понеже действията с десятични дроби са по-леки отколкото с обикновени дроби, то е потребно да знаем да обръщаме обикновените дроби в десятични. Хр. Данов, Ч, 167. Обръщам метрите в сантиметри. △ Обръщам часовете в минути. △ Обръщам доларите в левове. обръщам се, обърна се страд. Смъртните знаеха, че палачите се приближават безшумно, че ключът тихо се обръща в предварително смазаната ключалка, че глутницата нахлува внезапно и се нахвърля върху спящата жертва. Ем. Манов, ПЯ, 58. — Колко ти остава още да обръщаш? — Около декар. — Окъсняхме. — Хубаво е, като

се обърне, да помръзне. М. Яворски, ХП, 35. Къщата на Обретенов се обръща в арсенал за оръжие и стрелбище за обучаване на младите революционери. Н. Ферманджиев, РХ, 265. Всички захвърлени дрехи се прекрояваха и обръщаха отново. Г. Караславов, Избр. съч. I, 325.

ОБРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; объ̀рна се св., непрех. 1. Като се извивам или се завъртам променям положението на тялото си спрямо някого или нещо. Аз се обръщам и хуквам направо през житата, към синора, дето простира сянката си старата слива. К. Калчев, ПИЖ, 154. Като я видя на вратата, Манол забави крачка, после изви и се обърна с гръб към нея, та се загледа в извора. А. Дончев, ВР, 27. Всяка сутрин, когато войниците измиваха набързо лицата си, обръщаха се на изток, снемаха фуражките си и се прекръстваха. Й. Йовков, Разк. I, 50. Отец Никодим плахо се обърна към иконите и се прекръсти. Елин Пелин, ПМЛ, 41. Капитанът козирува все така машинално и като се обърна на токовете си, напусна стаята. П. Вежинов, НС, 119. // Извивам се на другата, противоположната страна; преобръщам се. Монката отхвърли покривката от главата си, обърна се по гръб и се загледа в небето. Елин Пелин, Съч. II, 40. В стаята бе светло, но Стоян се още не дига.. Обърне се на тая страна, на оная, затвори очи, сякаш нещо пламнало в него и не му дава място да си намери. П. Тодоров, И II, 147. Как страшно бучеше водата, в която се обръщат разни покъщнини, дрехи, съдове на разсипаните потопени къщи. Ив. Вазов, Съч. IХ, 132. Сивият гълъб, който избегна опасността от сокола, се обърна във въздуха и падна убит. Елин Пелин, Съч. II, 197. // Извивам, завъртам глава, за да погледна някого или нещо; извръщам се. Тетка разправя, че когато били последния път в града и ходили на преглед, всички се обръщали да гледат мама. Толкова била хубава. И аз искам да видя как ще се обръщат хората. Б. Бончева, АП, 43. Беше се развиделило съвсем, когато той [Ламбрев] чу под себе си стъпки, почувствува, че някой го гледа и се обърна: долу под прозореца стоеше момиче. Й. Йовков, Разк. I, 159. Той изчезна из върбаците в дола, не се обърна вече да я погледне и няма да я срещне никога вече. Елин Пелин, Съч. III, 105. Вървяха бързо, като отвреме-навреме се обръщаха и гледаха зад себе си. По улицата почти нямаше хора. Ст. Дичев, ЗС, 394. Пътникът се обърна назад и погледна живописния град, белите приветливи къщи, потънали в зеленина, минаретата и черквите. А. Каралийчев, ПГ, 183-184. // За очи, поглед — насочвам се, отправям се към някого или нещо. Керванът спря. Няколко стотин очи се обърнаха назад и жадно погълнаха милото опустяло село. А. Каралийчев, ПГ, 79-80. Щом виното се заточи в устата на чашите и всички погледи се обърнаха към царевото място, Йоан Александър вдигна златната си чаша. Ст. Загорчинов, ДП, 379. Сичките живи същества са биле поражени от тая невиждана хубост. Но най-много са възхищал с нея Никола Гълъбов.., когато виждал Ралу и когато нейните чудни черни очи са обръщале кам него. Л. Каравелов, Съч. VIII, 38. По навик стар / селата български на плен и на пожар / обрекли са : где поглед се обърне, / дим на кълба или на стълбове ще зърне / по цяла Странджа близо и далеч. К. Христов, ЧБ, 282.

2. Променям посоката си на движение встрани или назад; завивам1, извивам. Параходът се поклати, обърна се, тръгна. Ив. Вазов, Съч. VII, 161. Увличаме се малко по малко и почваме да се надпреварваме. Стигаме до къщата и веднага се обръщаме назад. Т. Влайков, Пр I, 260. Те [двете птици] хвърчат равно.. Те сякаш искат да минат през невидимите струи на лъчите и да кацнат на спокойния и блестящ връх на планината, но отведнъж се обръщат пак към изток. Елин Пелин, Съч. II, 188-189. Вятърът се обърна и сега духаше в прозорците на одаята ми. А. Дончев, ВР, 83.

3. Събарям се, повалям се изведнъж; преобръщам се. След гърмежите файтонът се понесе като вятър по шосето. Припукаха и другите пушки, единият кон падна и файтонът се обърна в канавката. Н. Хайтов, ШГ, 149. Политнах да падна и насмалко щях да се обърна във водата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 93. Изведнъж той се загледа по-дълго и извика:- Ай, дявол! — и шибна силно конете. Шейната без малко щеше да се обърне. Д. Габе, МГ, 60. Но нали на сватба е винаги тясно, конят няма къде да стъпи, стъпи върху трапезата, половината съдове се обърнаха и се плиснаха няколко ведра с вино. Й. Радичков, В, 205.

4. Прен. С предл. срещу, против. Насочвам се, настройвам се против някого или нещо; противопоставям се. Ти забрави откъде бе тръгнал и стана зъл царски слуга. Забрави братята си и се обърна срещу тях. Д. Талев, С II, 257. Всеки опит да уличиш в предателство номер едно нула нула три ще се обърне против теб — всички ще разберат, че искаш да насочиш по лъжливи следи подозренията в предателство. К. Георгиев, ВБ, 97. Усилията на властта да събере и хвърли срещу Видин максимален брой войска от Европа и предимно от Мала Азия се обърнали срещу нея. В. Мутафчиева, КВ, 189.

5. Прен. Променям се коренно, из основи. — Да бях се отново родил, нямаше тъй да се обърна, както ти ме стори. С целия свят, дето на нож съм бил досега — ти ще ме сдобриш. П. Тодоров, Събр. пр II, 316. Не им ли стигаше скръбта по Минча? Защо се тровеха сами?.. И Тошка не разбираше добре защо всичко се обърна така. Г.

Караславов, Т, 41. Сега всичко ѝ беше по-тежко и как се бе обърнал целият ѝ живот — между толкова весели люде само тя беше тъжна, с разранено сърце. Д. Талев, С II, 237. Тя ли се обърна, аз ли друг станах?... Ще рече човек, не е била Хайринка и добра, и... Л. Александрова, ИЕЩ, 130. Е, обърнаха се времената, поизправи се бай Атанас, а момчето му отиде да учи в художественото каменоделско училище. ЛФ, 1958, бр. 10, 1. За време. Обърна се времето. Откъм север през баирите се заспущаха мъгли. Й. Йовков, СЛ, 85. В края на юли и в началото на август 1864 г. посред лято започнала зима! Необичайно време се обърнало и температурата спаднала под нулата. Духнал студен северен вятър. ВН, 1960, бр. 2654, 4.

6. Прен. С предл. на и същ. Променям се, ставам нещо друго, добивам друг вид, друго съдържание, свойства или предназначение, означени от съществителното; превръщам се. Близо до тоя пост имаше малък залив, който навътре в сушата се обръщаше на блато. Й. Йовков, Разк. II, 36. Преди години.. Поптодоровите бяха я работили тази нива, но я бяха изоставили и се обърна тя на целина̀, безплодна и загубена целина̀. Г. Караславов, С, 33. Било студена декемврийска вечер. Ръмял дребен дъждец Дъждът се обърнал на сняг. К. Калчев, ПИЖ, 112. Моето недоумение не трая дълго, то се обърна на истински страх. Ив. Вазов, Съч. ХII, 50. Не веднаж нашият дюкян се обръщаше на запушен кумин, чийто дим би могъл да се реже с нож. Ст. Чилингиров, ХНН, 165.

7. С предл. към. Отнасям се, насочвам вниманието си към някого, като отправям към него някакви думи, за да предизвикам у него интерес, чувство, отношение. Той [Паисий] е имал ясно съзнание за значението на своя труд, като се е обръщал към съвременниците си и потомците с думите: "Преписуйте историйцу сию!" Б. Пенев, НБВ, 59. Ще черпя бе, ще черпя! — обръщаше се той към хората, които бяха се насъбрали около него. Елин Пелин, Съч. III, 92. При всичко, че никой не се обърна към мене с лоша дума, можех лесно да съзра с какво злорадно удоволствие посрещнаха обясненията. К. Величков, ПССъч. I, 5. Апостолът се обърнал с дълга реч към присъствуващите, които запознал с предстоящите задачи на освободителното дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 116. // При разговор — отправям към някого конкретни думи, които изразяват отношението ми към него. Всички ние, политзатворниците, го [Груя] обичахме като баща.. Бяхме по-млади хора — работници, студенти, ученици, и той се обръщаше към всекиго със "сине" и "чедо". Д. Жотев, ПМИ, 88.

8. Обикн. с предл. към. Отнасям се до някого устно или писмено с някакво искане, молба за съдействие, съвет и под. Да останат в Добруджа не посмяха, към кого да се обърнат, на кого да се доверят, може на предател да попаднат! Ж. Колев, и др., ЧБМ, 169. Вие трябваше да се обърнете към прокурора, той е образован и хуманен человек и уверен съм, че ще ви защити, ако всичко туй.. е истина. Ал. Константинов, Съч. I, 137. Напразно затворниците се обръщаха със сълзи на очите към тях за милост и помощ. К. Величков, ПССъч. I, 44. Нима би върнал празен някой сиромах, който се е обърнал към него за крина жито. Й. Йовков, Ж, 197. Няколко пъти полицейският служител се обръща към нея: сѐ с тоя въпрос. Ив. Вазов, Съч. ХII, 26.

Докато (доде, дорде) се обърна; докато (доде, дорде) се обърне човек. Разг. 1. Много бързо, за кратко време. Ставаше ми леко-леко от тия думи, та се затичвах, премятах в ръце калта и дорде се обърне човек тухлата вече заемаше своето място в редиците, които от минута на минута големееха. Кр. Григоров, ОНУ, 58. 2. Без да се забележи, неусетно. Вечер от шетня не можеш глава да дигнеш.. И докато се обърнеш, току-виж, среднощ станало. М. Марчевски, П, 196. Няма къде (накъде) да се обърнеш. Разг. За много тясно помещение, пространство. Спалнята беше натъпкана с предмети и ценни дреболии.., така че двамата съпрузи нямаше къде да се обърнат. Ем. Манов, ДСР, 160. — Не знам и другите на какъв са рахат, ама нали няма накъде да се обърнат? Собето им като дупка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 506. Обръщам / обърна акъла (ума) на някого. Разг. Повлиявам на някого да промени решението си или да започне да мисли по друг начин; разколебавам някого в нещо. — Кой знае, рече Неделко воденичарят, той може и да те послуша, но жена му ще му обърне акъла.., тя щом чуе, че Бекир ще турчи момиче, ще уговори бея и ще помогне на Бекира. Ц. Гинчев, ГК, 40. — Как ти влезе под кожата на туй момиче! Искам да ми кажеш: как в една нощ му обърна ума! П. Тодоров, Събр. пр II, 323. Обръщам /обърна внимание<то>. 1. На нещо. Обикн. с отриц. Вземам предвид значимостта, важността на нещо. Отначало хората не обръщали внимание на приказките за тази нова болест, но полека-лека започнаха да се тревожат. Г. Караславов, ОХ II, 443. В търсенето на разковничето за удължаването на живота и отдалечаването на старостта учените на първо място обръщали внимание на храната. ПЗ, 1981, кн. 10, 8. 2. На някого или на нещо. Обикн. с отриц. Проявявам интерес към някого или нещо. С обедния влак в малкото околийско градче пристигна млад спретнат мъж. Всекидневните любопитни посрещачи не му обърнаха внимание. Такива пътници.. често слизаха на оживената гара. Г. Караславов, Избр. съч. II, 38. Надявам се, че и на тая ми книга нашенците май ня‑

ма да обърнат внимание. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 5. 3. На някого върху нещо. Насочвам интереса на някого към нещо, правя някой да забележи нещо. Не един път вече аз обръщам внимание на нашите поети върху художествената немска песен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5. Той обърна вниманието ни върху пеянето на петлите. Ив. Вазов, Съч. ХV, 120. 4. Предизвиквам, привличам интереса на някого, правя впечатление някому. Пред кафенето на гостилницата нейното пристигане обърна вниманието на мъжете, що стояха там. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 50. Стиховете ми обърнаха внимание. Критиката заговори. Г. Стаматов, Разк. II, 135. Обръща внимание един специален магазин за риба. В долния му етаж се продава прясна риба.., а горният етаж представлява ресторант, в който се сервира изключително риба, сготвена по различен начин. Г. Белев, КР, 22. Обръщам / обърна в (на) прах и пепел (в пепел и съсипни) нещо. Разг. Напълно разрушавам, напълно унищожавам нещо. Днес искахме да сдобрим полковите командири, но не сполучихме, а артилерийският командир заяви, че ще обърне на прах и пепел София с топовете. С. Радев, ССБ II, 150. Ден или нощ, все едно, върху него [предмостието] с ужасна равномерна сила падаха тежките чукове на артилерията — разбиваха, къртеха, смазваха, обръщаха всичко в пепел и съсипни. П. Вежинов, НС, 103. Обръщам / обърна гръб. Разг. 1. Самост. или на някого, нещо. Тръгвам в обратна посока и се оттеглям; отивам си от някъде или от някого. С такива жарки горестни слова в сърцето си шествуваше бавно Теодосий по нанагорнището на оня рид, откъдето много години назад той зърна за пръв път Парорийската обител, на която сега обръщаше гръб. Ст. Загорчинов, ДП, 498. Подред се простих с всички коне, взех гъдулката си и завинаги обърнах гръб на стопанството, на Попето, на селото ни. Й. Гешев, ВТ, 97. 2. Самост. или на някого. Бягам от противник; отстъпвам. Издига още по-високо медната тръба, звуците ечат страшно.. и немците не издържат, обръщат гръб. П. Вежинов, ЗЧР, 43. Никой от нашия полк до това време не беше преживял ужаса на отстъплението, никога ние не бяхме обръщали гръб на неприятеля и, макар и без поражение, нашето връщане сега раждаше в душите ни паниката на бягащи войски. М. Кремен, Б, 88. 3. На някого или на нещо. Преставам да общувам с някого, да се интересувам от някого или от нещо; отбягвам, пренебрегвам, изоставям. Цял горя в пламъци, а няма кой да ми помогне!.. За всички ви съм плащал полици.. А когато аз съм в нужда, не само че ми обръщате гръб, ами и длъжен ме изкарвате!. Д. Немиров, В, 35. Спаска вече не му обръщаше гръб. Всяка вечер.. те дълго-дълго приказваха. М. Марчевски, П, 270. Той бе обърнал гръб на бляскавата кариера.., за да дойде тук, в Македония, да работи за поробените си братя. Д. Спространов, С, 201. Обръща ми се / обърне ми се сърцето. Обикн. в св. вид. Разг. 1. Внезапно се изплашвам силно. Мъжът на една жена бил много страхлив. Толкова страхлив, че комар да бръмнел и сърцето му се обръщало. Елин Пелин, ПР, 153. Зад върбалака се зачуват гласовете на изплашените моми.. — Ох, божичко — обърна ми се сърцето! П. Тодоров, Събр. пр II, 36. 2. Изведнъж се развълнувам, разчувствувам силно. Гледам го що върши — сърцето ми се обръща. Трупа, трупа в къщи — все за тебе. Кабриолет купи. В София ще те води по театри, магазини. Знаеш що ми каза? "Ако не ме иска — ще запаля къщата и ще изгоря в нея!" Г. Стаматов, Разк. II, 75. Види ли пък нейде се поизрутило, или край плета татарско тръне поникнало, сърцето ѝ се обръща. — На, днес-утре, разправя тя на унуката си, ще склопя очи и всичко ще запустей. П. Тодоров, И, 74. Ах, Нягуле.. защо да не дойда.. Като чух, че убили Куцара, сърцето ми се обърна. Й. Йовков, А, 127. 3. Към някого. Обиквам някого. Нона първа вдигна очи, погледна Найдена и кротко му се усмихна. Погледна я и той, и сети, че в онзи миг сърцето му пак се обърна към нея. Г. Райчев, ЗК, 131. Не бойте се, чада мои, бог е с вас, ще пукне дяволът проклети, ще се обърнат към вас сърцата на всички добри люде, както са чисти и добри вашите сърца. Д. Талев, ЖС, 70. Обръщам / обърна дебелия <край>; обръщам / обърна другия край. Разг. Пристъпвам към строги мерки; почвам да действувам строго, да прилагам сила, бой. Най-напред преценявам човека, после с добро, един вид разяснителна работа за осъзнаване. Пък щом видя, че не върви по тоя начин, обръщам другия край. Ем. Станев, ПЕГ, 10. — Ще мирясат ли тия комунисти? .. — Май ще трябва да обърнем дебелия край! — обади се друг стражар. Г. Караславов, ОХ III, 455. Обръщам / обърна други<я> лист; обръщам / обърна листа. Разг.; Обръщам / обърна другото листо; обръщам / обърна листото. Диал. Почвам да говоря или действам по съвсем друг начин, обикн. противоположен на досегашния. Тя отведнъж се досети, че не трябва да навира сега своето тегло, причинено от Ралчо. Затова обърна другия лист: — И защо, боже, са тия разправии, като всички ще идем в една и съща земя? Ст. Даскалов, СЛ, 131. — Не се оказа [Деню Възелът] на лице пак, г-н кмете. И колата му е на двора, кай, и брадвата му е на дръвника, а той не се оказа. — Ще се окаже, думам, ще се окаже и цял ще се покаже, ама кога обърна другото листо. Чудомир, Избр. пр, 267. Но те [народняците] имат друга своеобразна тактика: не могат ли отвори устата си за насилия, те обръщат

листото и победоносно викат: опозицията, опозицията печели! Бълг., 1902, бр. 532, 3. Обръщам /обърна една страница от моя живот. Книж. Завършвам един период от живота си, обикн. свързан с нещо важно, съществено за мене. В първите дни след раздялата колко слаба и безпомощна се чувствува изоставената девойка.. "Опитах всичко, той не заслужава. Струва ми се, обърнах една страница от моя живот, сега обичам само книгите, работата си" — ми беше казала студентката. ВН, 1959, бр. 2252, 2. Обръщам / обърна емениите на някого. Диал. Изпъждам, изгонвам някого. Обръщам / обърна калпака. Диал. Почвам да постъпвам по друг начин, като взимам по-сурови мерки. Обръщам / обърна калпака наопаки някому. Диал. Причинявам някому неприятности, правя му пакости. Ахналийки, в гърчолия превзети: / Пази боже, да им влетеш в ръцете / обръщат ти наопаки калпака. П. Р. Славейков, Сл, 72. Обръщам / обърна колата. Разг. Почвам да говоря или да действам по съвсем друг начин, обикн. противоположен на досегашния. Доде ли при вас сиромах чивяк нящо да му продадете, ще му замете и праха от царвулите. А доде ли нящо да ви работи — обръщате колата:"сичко е евтино", казвате и искате да ви работи бадиава. Т. Влайков, Съч. II, 130. Непостижимото му красноречие.. беше му първото оръдие; ако то би му не спомогнало, на часът обръщал е колата и се залавял за заповедничеството. К. Шапкарев, МЖБМ, 13. Обръщам / обърна къщата надолу с керемидите. Разг. Усилено търся някого или нещо, като разбърквам, претършувам всичко. Нея нощ, когато вие си отидохте, в нашия дом нахълтаха народните врагове като зверове. Цялата къща обърнаха надолу с керемидите. Претършуваха тавана, зимника, мушкаха купите със сабите си. А. Каралийчев, НЗ, 191. Обръщам /обърна надолу с главата. Разг. 1. Развалям реда някъде, много разбърквам нещо (обикн. къща, стая) — Ух, какво е у нас, само за гости сме... Защо не ми каза? —.. Е, ще прощавате, другарю, моите хубостници всичко с главата надолу обръщат. Заповядайте, седнете. Ем. Манов, ДСР, 148. — Ами си избери, викам, момиче от добри хора, да е кротка и уредна, да се слушаме. Че ако се случи някоя заядлива, ще обърне къщата с главата надоле. Г. Краев, АЗ, 40. 2. Променям из основи, изцяло нещо, обикн. установено, привично. Вие много се радвате, че сте измислили нещо ново... Но не знам дали съзнавате как това ваше откритие обръща надолу с главата дори най-елементарните ни представи за живот и съществуване. П. Вежинов, ЗНН, 119. Едно бебче ще наруши покоя в къщи.., ще обърне много порядки с главата надолу. Б. Болгар, Б, 135. Но дойде нещо, силно като съдбата, което наруши спокойствието ми и измени нормалното течение на дните, наруши идилията и обърна всичко с главата надолу. Елин Пелин, Съч. IV, 148. Обръщам / обърна наопаки нещо. Разг. 1. Разбърквам, претършувам всичко, обикн. за да търся усилено някого или нещо. — Най-важното, според мене е, че тука има шанс дълго време да останем незабелязани. Както знаеш, ние сме почти вън от местата, из които ни търсят, в края на краищата тука навярно ще дойдат като обърнат всичко друго наопаки. П. Вежинов, ВП, 98-99. Обърне къщата наопаки, претърсва навсякъде, мести чували, сандъци, копае, дето мисли, че може да са заровени парите. Й. Йовков, ВАХ, 180-181. 2. Търся нещо навсякъде, за да го получа, доставя. — Ще кажеш — пак започна Жан, — ще кажеш още на баща ми, че не можах да му намеря такъв часовник, какъвто ми поръча, че обърнах наопаки целия Париж и пак не можах да намеря същата марка. Д. Калфов, Избр. разк., 137-138. Но ако много ти се пие ракия, аз ще ти намеря, па ако ще и земята да обърна наопаки! К. Петканов, ЗлЗ, 260. 3. Променям из основи нещо, като обикн. го подреждам по съвсем друг начин. — Нашата невеста — започна една сутрин стрина Вета да се оплаква на мъжа си — все не харесва къщата ни. Вчера обърна всичко наопаки в стаите отсреща, размести леглата, сандъците. Д. Талев, СК, 11. Най-напред ще пристигне сестрата на Васила, оная с дългите ръце. Ще се скара на децата да не плачат и ще се заразпорежда. Ще обърне наопаки сандъците, долапите и полиците. К. Петканов, ДЧ, 41. 4. Променям из основи установения някъде ред, начин на живот или работа, организацията на нещо. — Е, е, е, не сме чак такива бюрократи, де! — прекъсваше все по-намръщено моят стар приятел. — Какво искаш ти... Да обърнем наопаки целия досегашен ред ли? П. Незнакомов, СНП, 29. Обръщам / обърна на сто и осемдесет градуса нещо. Разг. Изменям напълно нещо (възглед, мнение, твърдение), възприемам точно обратното нещо (възглед, мнение, твърдение). Обръщам / обърна нощта на ден. Разг. Работя и през нощта, занимавам се с нещо и през нощта. Агентите нощта на ден обръщат / да дирят секретаря упорит. / Претърсена е всяка крайна къща, / заварден всеки подозиран зид. Бл. Димитрова, Л, 115. Обръщам / обърна оръжието (си) срещу някого. Книж. Започвам борба срещу някого, с когото преди съм бил заедно, в близки отношения. Благоденствуваха тиловите герои, предателите, ония, които бяха готови да обърнат оръжието срещу своя народ. Л. Стоянов, П, 416. Нерядко през IХ и Х век някои едри феодали били по-силни от краля и обръщали оражието си срещу него. Ист. VI кл, 19. Обръщам / обърна очи. Диал.; Обръщам / обърна петалата (петалите). Обикн. в св.

вид. Диал. Грубо. Умирам. — Денеси чухме за едного деспота Яков от Бдин, представил се скоропостижно пред господа бога.., турила му царицата някакво биле във виното и той... обърнал очи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 358. Край тези ракиджийски казани колибарите прекарват шумно и весело като на воденица. И здраво пият. Понякога някой по-стар не издържа и докато го разберат — той обърнал петалата край казана, с кратунката в ръка. Д. Мантов, ХК, 120. Много се уморих. Ако караме тъй още пет дена, ще обърна петалите. А. Каралийчев, НЗ, 159. Обръщам / обърна очи<те си>; обръщам / обърна поглед. Книж. 1. Към някого. Очаквам защита, подкрепа от някого, надявам се, разчитам на някого. — Бъдете горди, че отечеството е обърнало очите си към вас [младежите] и очаква защита от вас. Х. Русев, ПС, 255. Примирихме се и с татевия войниклък. Всички вече обърнахме погледи към дядо. Кр. Григоров, Н, 196. Защо тъкмо към Русия е обръщал Веркович поглед? СбНУ ХLII, 36. 2. Към нещо. Насочвам желанието си към нещо, като обикн. очаквам облага от него. С хубави новини ме посрещна родният град.. Хората подемаха новите си работи, някои се готвеха да заминават в Ловеч, други обръщаха очи към завода. Н. Тихолов, ДКД, 118. След колонизирането на Южна Италия и остров Сицилия гърците обърнали погледите си на север, където отдавна ги привличали бреговете Тракия и Черно море. Ист. V кл, 59. Обръщам/ обърна резбата. Жарг. Ставам хомосексуалист. Обръщам / обърна света. Разг. 1. Търся навсякъде най-старателно нещо, за да го намеря, открия или да се сдобия с него. Обиколих навсякъде, света обърнах и не успях да намеря тая книга. 2. Променям из основи общественото устройство някъде. Иван Замбин се засмя — веселеше го тая чисто българска черта на приятеля му: да приземи и опрости огромните, неясните, заредените с неизвестност събития, които трябваше да обърнат света. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 63. Богатия никой го не гледа дьонме ли е, или роден мюсюлманин. Хич, бива ли кахър да си туряш? Ти ми дай годините си, младостта си — света бих обърнал! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 92. Обръщам / обърна с краката нагоре. Разг. 1. Променям нещо, като напълно го разбърквам. — Ракия уж търсеха, пък обърнаха цялата къща нагоре с краката. М. Гръбчева, ВИН, 393. 2. Променям из основи установения някъде ред, начин на живот или работа, организацията на нещо. Хора, като радославистите.., които, подобно стамболовистите, са обръщали общините с краката нагоре.. не могат никаква автономия да запазват. Бълг., 1902, бр. 524, 2. "Ти лъжеш, ти клеветиш, безсрамнико!" негодуват якобинците — "Толкова ли е як твоя строй, щото при войска и полиция, петдесет души емигранти да го обърнат с краката нагоре!" Ал. Константинов, Съч. I, 36. 3. Изменям в напълно противоположна посока нещо (учение, теория и под.). Майкелсон.. направил няколко опита, които обърнали с краката нагоре цялата "стройна" теория за етера и коренно изменили представите на учените за самата светлина. Вл. Харалампиев, ПСС, 38. Обръщам / обърна сърцето на някого. Разг. 1. Направям някой да стане по-милостив, по-добър, по-сърдечен. Тя Света Богородичка дано му обърне сърцето. Той ще да омекне. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 133. 2. Направям някой да обикне някого. — Росена с пари няма да купиш!.. — Направи му магия! Обърни сърцето му към мене. Нали затова познаваш билките. Н. Каралиева, З, 23. — Какво се е случило с него [Стоян], та най-после се съжали над нея? Да не би света Богородица да му се е явила на сън и да му е казала колко голяма е нейната болка? Та нали денонощно се моли на Бога, дано обърне сърцето му към нея. К. Петканов, Х, 157. Обръщам се назад. Обикн. с отриц. Разг. Проявявам интерес към миналото, съобразявам се с него. Когато хамбарите са пълни и добитъкът е в оборите, човек се обръща назад, дири забравените грижи и с тях се залисва. К. Петканов, СВ, 131-132. Заборавят не изведнъж, а полека; у тях няма даже груба сила да се откъснат изведнъж, да се простат и да са отдалечат, да се не обръщат назад, да не бъдат лицемери, да не проливат напразни сълзи. Л. Каравелов, Съч. VIII, 89. Обръщам се / обърна се надолу с главата. Разг. Променям се из основи, изцяло, като рязко се влошавам. Ако не си додеш, за нас живот няма, тъй да знаеш. Всичко се е обърнало с главата надолу. Блага дума не се чува в къщата ни откак си си отишла. И. Петров, НЛ, 242. Криво да седиш, право да си приказваме, времето, в което живеем, се е обърнало с главата надолу, и човек май трудничко свързва двата края. Св. Минков, РТК, 98. Какъв ще бъде този ред, дето всяка година всичко, ай тъй, с главата надолу ще се обръща? П. Тодоров, Събр. пр II, 353. Обръщам се /обърна се накъдето духа вятъра. Разг. Нагаждам поведението, действията си според създадените обстоятелства и условия, с оглед на лична изгода. Обръщам се / обърна се наопаки. Разг. Изцяло се променям, като обикн. се влошавам. Всичко се обърна наопаки. И по-рано минаваха пътници, отбиваха се на чешмата, но щом пиеха вода, тръгваха пак по работата си. Сега, който пиеше вода, не бързаше да си ходи. Й. Йовков, СЛ, 105-106. Но днес не зная какво става с хората, нито какво става с мене. Струва ми се, че светът се обръща наопаки. Й. Йовков, М, 67. Обръщам се / обърна се на очи и уши; обръщам се / обърна се на (в) слух и зрение. Разг.

Изострям, напрягам до крайна степен вниманието си, за да схвана, да чуя и видя всичко, да не пропусна или сбъркам нещо. Ивайло чу също шум от стъпки на хора и далечна врява. Той беше се обърнал цял на очи и уши. — Нещо става в оброчището. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 166. Вълко настръхна и цял се обърна на зрение и на слух. Очакваше да чуе стъпките на своя помощник, но вместо това чу уплашения рев на елен. Ем. Станев, ПЕГ, 31. Обръщам се / обърна се на сто и осемдесет градуса. Разг. 1. Възприемам съвсем противоположни на досегашните си възгледи, мнение или променям напълно поведението си. 2. За нещо. — променям се коренно, напълно. Тичаше навред от любопитство, озарен от радостна възбуда, уверен, че с еснафлъка е вече свършено и Зоя при новия строй ще погледне на него с други очи. "По-скоро да се измете буржоазията и тогава всичко ще се обърне на сто и осемдесет градуса". Ем. Станев, ШК III и IV, 518. Обръщам се / обърна се с краката нагоре. Разг. Променям се в съвсем противоположна посока, обикн. като се влошавам. Поникнеха ли мустаците, той добиваше наново мъжката си сила.., но Костадина пак го погваше, обръсваше го и работите се обръщаха пак с краката нагоре. Ст. Даскалов, ЕС, 325. Обръщам се / обърна се с лице към някого, нещо. Книж. Съсредоточавам вниманието си главно върху нещо, насочвам интереса си към нещо, някого. Жените, чиито мъже "кръшкат" и "си вадят очите с чужди жени", на Преображение пробиват дупка в средата на добре цъфнал слънчоглед и през нея прозират мъжа си — отсега нататък мъжете им ще се преобразят и ще се обърнат с лице към венчаните си жени. Ив. Хаджийски, БДНН I, 143. Редица писатели се обърнаха с лице към българската драма. Върху сцените на нашите театри се създадоха постановки на български драми. Сл. Васев, Т, 1954, кн. 2, 48. Обръща се/ обърне се палачинката. Разг. Настъпва коренна промяна в някакво положение, ситуация, обстановка. Преди бяхме първи приятели, но след като се издигна в службата, палачинката се обърна. Ще се обърна в гроба. Обикн. в 3л. Разг. И след смъртта си няма да съм спокоен, ако нещо, което много ме засяга, стане обратно на моите желания, намерения, възгледи. — Няма да запърша аз ръкави, агнета на шиш да пека за турци и кърджалии и диван чапраз да им служа. Да чуй дядо ми, той в гроба ще се обърне от таквъзи срам! П. Тодоров, Събр. пр II, 51. Ох, защо не ме оставиха да умра при човека си! Ох, само да знае той, в гроба ще се обърне... Богородице свята, защо ни наказа, защо? П. Стъпов, ЖСН, 267.

Списък на думите по буква