ОБРЪ̀ЩАНЕ

ОБРЪ̀ЩАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обръщам и от обръщам се. Тя се облегна добре, постоя така и по едно време ѝ попремина. Но не можа да се изправи. Само се обърна и при това обръщане ѝ се мярнаха двете черни греди на тавана, извити, раздвоени, начупени. Г. Караславов, Тат., 262. За още по-голямо удобство, да се не цапат колите, на отделни места има направени циментови площадки за обръщане и разминаване. Г. Белев, КВА, 219. Това обръщане на разговора върху една точка, по която се намериха на един ум двамата словоборци предобри стареца. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 54. В този поток от хубави мисли го обхващаше крепък сън, сън без обръщане и пробуждане нощя. Б. Обретенов, С, 63.

Списък на думите по буква