ОБРЯ̀ЗВАМ

ОБРЯ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; обрѐжа, ‑еш, мин. св. обря̀зах, св., прех. 1. Режа краищата на нещо, чрез рязане изравнявам, оформям нещо; изрязвам, подрязвам. Петима-шестима жреци се суетяха около тримата и обрязваха гнилите меса на раните им, като ги поливаха и с някакво биле. Й. Вълчев, СКН, 185. Дядо обрязва едно парче [диня] най-напред на мене и ми го подава. Н. Каралиева, ЯЧ, 78. Със същата бързина, с каквато се правят хирургическите операции, майсторът обрязва нарастналите, спитени и разкъсани копита. Й. Йовков, ЧКГ, 72. Ще отреже най-хубавата пръчка от млада върба... Сега мъзгата е най-силна. Кората — само да я обрежеш околовръст — сама се отлепва. Т. Харманджиев, КЕД, 29.

2. Диал. Кастря нещо (дръвчета, храсти и под.). Минало що минало време, ето го стопанинът на лозето пак се показал. — Ако не съм го копал, поне да го обрежа — казал си той. Елин Пелин, ПР, 130.

3. У евреите, мюсюлманите и някои източни народи — извършвам специален обред на новородени или малки момчета, като отрязвам крайната кожичка на половия им орган. Аз хванах да се противя и да викам, но всичко бе напразно. Те ме пограбиха, свързаха ми ръцете и краката за кревата и доведоха ходжата, който имаше да ме обрязва. Св. Миларов, СЦТ, 174. обрязвам се, обрежа се страд. В случай, че хартията не е равна, тя предварително се обрязва. И. Рашков, ПТ, 138. Също и Адриан, като е желаял да слее евреите с другите народности в империята, запрети им да се обрязват. ПСп, 1876, кн. ХI и ХII, 56.

Списък на думите по буква