ОБРЯ̀ЗВАНЕ

ОБРЯ̀ЗВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от обрязвам (в 1 и 2 знач.) и от обрязвам се. Отрезките, които се получават при.. обрязването на кожите, са важен суров материал за получаване на туткал и желатин. Ст. Младенов и др., ОТК, 181. Метала рязали с ножици, парчетата закръглявали ръчно с чукче.. При такава обстановка обрязването на монетите по ръба станало разпространен и лек начин за забогатяване и мошеничество. Ив. Въжарова, ИН (превод), 193. Те [новите овощни сортове] раждат и на едногодишни клонки. Тях ги присаждат върху слаборастящи подложки и могат да се отгледват в храстовидна форма.. без много обрязване. Гр, 1906, бр. 1, 6. Станеше ли дума например, за обрязването на лозята, той [агентът] определяше точно през кое време на годината, през кое време на деня и точно с какво ножче трябва да се реже пръчката. Д. Калфов, КР, 21.

2. У евреите, мюсюлманите и някои източни народи — специален обред, извършван на новородени или малки момчета; сюнет. Мина третият ден.., но краят на байрама не се виждаше.. На петия ден щеше да стане сюнетът — обрязването на малките деца. И обичаите по този обряд трябваше да изпълнят последните два дена. Б. Несторов, АР, 143. Турците, освен Байрама и Рамазана, тържествено празнуваха и деня на "обрязването", когато богатите между тях устройваха народни угощения и пехливански борби. Д. Казасов, ВП, 52-53.

Списък на думите по буква