ОБСА̀ДА

ОБСА̀ДА ж. Воен. Обкръжаване от неприятелски войски на укрепено или населено място с цел да бъде изолирано и принудено да се предаде; блокада. Защитниците разполагали с изобилие от припаси и били готови да издържат продължителна обсада. ТВ I, 133. Очевидно е, че поне до септември 1795 г. Видин не е бил под обсада, щом съюзниците на отцепника [Пазвантоглу] тепърва въвеждали своите дружини в крепостта. В. Мутафчиева, КВ, 127. Три месеца време Челеби Сюлейман обсажда Велико Търново.. Преди да вдигне обсадата и потегли назад посрамен, турският военачалник сбра пашите си на съвет. А. Каралийчев, МИ, 37. Иван Асен II достигна и до Търново, та го обиколи и държа в обсада цели 7 години. Д. Войников, КБИ, 145. Едва подир десетгодишна обсада можели гърците да превземат Троя с хитрост. Н. Михайловски, РВИ (превод), 61. // Обкръжаване, обграждане от въоръжени групи, части на район, населено място, за издирване на нелегални лица, оръжие и пр. Дружината на Вълчана била обградена при Пенгьово. Успял да пробие обсадата и стигнал реката. П. Росен, ВПШ, 124. В двора пък бяха се строили няколко десетки стражари, готови за път. За обсада, палежи и нападения. П. Михайлов, МП, 60. От уста на уста се предаваше разказът за тяхната [на партизаните] обсада на село Дъбово. Е. Коралов, ДП, 130.

Списък на думите по буква