ОБСЀБВАМ

ОБСЀБВАМ, ‑аш, несв.; обсѐбя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Отнемам нещо от някого насилствено и без право и го правя свое притежание; присвоявам, заграбвам2. Кой ти дава право да се разпореждаш с чужда собственост? — Ничия собственост не обсебвам. А. Гуляшки, МТС, 163-164. Народните маси в града повеждат решителна борба и срещу чорбаджиите, които обсебили църковните и училищните имоти. Ив. Унджиев, ВЛ, 30. Властта сложила ръка върху богатството на главатаря — 35-40 хиляди гроша. Тя не смогнала обаче да конфискува земята му, тъй като селяните вече я били обсебили, твърдейки, че била тяхна. В. Мутафчиева, КВ, 198. Смит не трябва да узнае нищо за дневника на Магелан.. Той ще разбере какво богатство е този дневник и ще го обсеби, за да го продаде един ден на оня, който му даде повече пари. М. Марчевски, ОТ, 247. Водителите на консервативната партия.. продължаваха да стоят в кулисите, чакайки да тръгне новият режим и да се обезличи, и тогава без риск за себе си да обсебят управлението. С. Радев, ССБ I, 308.

2. Остар. Завладявам2; завземам, покорявам. Скоро те ще да нахълтат и в градищата да обсебват яките турски укрепления. НБ, 1876, бр. 11, 44. Мохамед проводи и други сердарин на имя Зинан Паша, та обсеби Златица, оттам нападна на Самоков, когото превзе след 7 месеца. Д. Войни‑

ков, КБИ, 183. Този [маджарският] крал беше обсебил с войските си няколко области. Т. Шишков, ИБН, 208.

3. Прен. За нещо (събитие, литературно произведение, изкуство и под.) — силно въздействувам върху мислите, чувствата, съзнанието на някого, като го подчинявам; покорявам, завладявам2. Непрекъснато се случваха събития, които го вълнуваха дълбоко, обсебваха цялата му мисъл и чувства. В. Геновска, ПЮФ, 67. Приложното изкуство неусетно ме обсеби — споделя той, — работил съм мозайка, керамика, стъкло, металопластика, дърворезба. Отеч., 1978, кн. 4-5, 38. Четеше детективски романи, които обсебваха съзнанието и притъпяваха мисълта. Д. Димов, Т, 654. Не знам дали това се дължи на обстоятелството, че образът на тая жена от цяла седмица се върти в главата ми, или просто на предизвикателния тоалет, но нейното присъствие ме обсебва наново като идея фикс. Б. Райнов, ГН, 31. // За чувство, мисъл, желание и под. — обхващам, обземам, завладявам някого или съзнанието на някого. Тежка, дълбока обида обсебваше цялата му душа и я изпълваше с мрачно отчаяние. Ст. Даскалов, СЛ, 273. И той имаше жена — защо да не ѝ занесе и той едно парче копринен плат? Мисълта го обсеби, не му даваше спокойствие. П. Спасов, ХлХ, 379. Само едно единствено желание обсебваше ден и нощ съзнанието му: да влезе във връзка с Костов. Д. Димов, Т, 319. Когато го [Ем. Станев] завладее една творческа идея, тя го обсебва изцяло. Ив. Сарандев, ЕС, 153. обсебвам се, обсебя се страд. И му са врече да остави на византийците от неговите владения два крайморски града Ахило и Месемврия.. Тези два града се обсебиха от Михайловите войски. Т. Шишков, ИБН, 218-219.

Списък на думите по буква