ОБСЕБВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБСЀБВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обсебвам и от обсебвам се. Бях загатнал в ръкописа, че и тогава, преди столетия, в селото са ставали кражби на моми, но съвсем нищо не бях споменал за обсебване на вещи при кражби с взлом! А. Христофоров, О, 135. Тя [крепостта] се оформява като крепостна кула едва през времето на римския император Траян за охрана на пътя, прокаран покрай Дунава по негова повеля при обсебването на Горна и Долна Мизия като римска принадлежност. П. Делирадев, БГХ, 54.