ОБСЕБЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБСЀБЯМ, ‑яш, несв. (остар.); обсѐбя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Обсебвам. — Прости, отче, че от сладкото безмълвие крада времето ти като същински тат, който обсебя скрито съкровище — започна Теодосий с виновен и понизен глас. Ст. Загорчинов, ДП, 223. Богатите и знатни фамилии разбогатели еще повече от по-напред, защото обсебяли обществените земи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 238. Човек обижда ближний, скъпий дар / когато му отнима на живота / или кога, с грабеж или пожар, / обсебя, разорява му имота. К. Величков, Ад (превод), 104. Радвай ся парице, / всемогъща царице! / Недостойния чрез тебя / висши длъжности обсебя. П. Р. Славейков, КМ 1871, 57. обсебям се, обсебя се страд.