ОБСТОЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБСТО̀ЙНО. Нареч. от обстоен; изчерпателно, подробно. Един ден той [Антонио] пак искаше да ме води у тях. Казах му, че ми е неудобно. Изложих обстойно причините и той не настоя повече. Б. Шивачев, ПЮЯ, 193. Махмуд хан го разпитваше обстойно за всичко — за дюкяните му в Станимака, за горите му в Доспатската планина. П. Константинов, ПИГ, 106. Още по-обстойно и по-аргументирано е застъпил същата теза Н. Пушкаров в статията си "Витоша през ледниковата епоха". П. Делирадев, В, 32. Аз се присъединявах тогава към него и той не пропускаше да поднови любимата си тема и да ме занимава най-обстойно с проекта си за постройка на къщата. М. Арнаудов, Г, 107.