ОБСТОЯТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБСТОЯ̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Книж. 1. В който подробно, в пълнота се представя, разкрива от всички страни съдържанието на нещо; обстоен, обстоятелствен, подробен, изчерпателен. Нужно е да забележа, че и местата по Орханийското шосе се разпродават от Градския съвет и се ценят доста високо. По оня край обаче не съм ходил, за да мога да ти дам по-обстоятелни сведения. Ив. Вазов, НПис., 110. В. Ягич в своето съчинение "Произхождение на църковнославянския език" след обстоятелен исторически преглед и критически анализ на въпроса прави равносметка на всичко. Б. Ангелов, ЛС, 147. По наше мнение той [авторът] трябваше повече да се спре върху нравствените качества както на руските, така и на турските войници; необходимо беше да даде една обстоятелна характеристика на главните началници. Бълг., 1902, бр. 515, 1. // Рядко. За човек — който при излагане на мисли или описание на събития засяга повечето страни, подробностите, обстоятелствата на предмета (темата) на изложението; обстоятелствен. Започнеше ли да разказва за пътуването си до Венеция, тя ставаше прекалено обстоятелна.

2. Остар. Грам. За прилагателно — който се отнася до обстоятелствено пояснение, обикн. за време. Кои са обстоятелни [имена]? Които показват обстоятелство, вънкашно, случайно на предметите напр. "днешен хляб, утрешний ден". Т. Хрулев, БГ, 22. — Обстоятелните [прилагателни] ся поставят, за да назначат предметите, на които ся относят с една каква да е временна случка като: "онзиднешен сняг". Д. Миркович, КМБГ, 15.

— От рус. обстоятельный.