ОБСТОЯТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБСТОЯ̀ТЕЛНО. Книж. Нареч. от обстоятелен (в 1 знач.); обстоятелствено, изчерпателно, подробно. Подир половин час В. се върна и ни разправи обстоятелно за това произшествие. Ив. Вазов, Съч. VII, 159. В броя ни от 18-й того ний обстоятелно запознахме читателите с кървавата драма в Ипек [Албания], жъртва на която стана най-видният арнаутски водител в Горна Албания хаджи молла Зека. Бълг., 1902, бр. 466, 3. Искам, думам, да опиша помишленията и живота си не обстоятелно и детински, но без да пропусна всичко, що е достойно за забелязвание. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 2.