ОБСТРУКЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБСТРУ̀КЦИЯ ж. 1. Мед. Стеснение или преграда при циркулирането в някой кух орган (кръвоносен съд, черво, бронхи и под.) на твърди или течни материали (вещества).

2. Полит. Тактика на опозицията за маневриране в парламента, на събрание, преговори и под., с която се цели да се спъват дебатите, приемането на решения и предложения чрез различни процедури (безкрайни речи, искане на балотаж и под.). Във Великото народно събрание представителите на опозицията постоянно правеха обструкции, с което спъваха работата му. Ист. Х и ХI кл, 1965, 342. На руските постъпки за Мингрели везирът отговори с една благовидна обструкция, която бе свойствена на неговия нрав. С. Радев, ССБ II, 495.

— От лат. obstructio, ‑оnis 'запушване, преграждане' през рус. обструкция или нем. Obstruction.