ОБТЕГАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБТЕГА̀ЧЕН
ОБТЕГА̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни. Спец. Който служи за обтягане; обтегателен. Кърпата се подгъва и надява на една пръчка (летва),.. Другият край на кърпата се навива на обтегачната летва в задния край на цилиндъра. Ил. Рашков, ПТ, 149.