ОБТЕКА̀ТЕЛ

ОБТЕКА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, след числ. ‑я, м. Спец. Конструктивно устройство за намаляване челното съпротивление на транспортно средство (автомобил, самолет и др.). Над кабината се вижда специалният обтекател, с който се предвиждало да бъде защитена кабината на екипажа в най-тежките участъци от полета. НТМ, 1967, кн. 4, 34. Огромният кораб затреперва с целия си корпус от мъчителната борба със земното притегляне и отначало бавно,.., се откъсва от стартовото устройство, за да се устреми с все по-нарастваща скорост в необятните простори на Вселената. Преминати са плътните слоеве на атмосферата. Автоматически е отхвърлен встрани челният обтекател. НТМ, 1962, кн. 4, б.с.

Списък на думите по буква