ОБТОКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБТО̀КА ж. Диал. Ширит, гайтан и под., с който се обточва и украсява дреха, обикн. от народна носия. В кръчмата намерих сам-си един млад, с интелигентно лице момък, напето пременен с живописен долахтеник, украсен с пъстри обтоки. Ив. Вазов, БП, 115. Планинските села над Кра‑

тово носят: мъжете — черни беневрици, черни долами с обтока,..; а жените — черни антерии от шеек. Е. Каранов, СбНУ IV, 292. ^● Обр. Зората обагря небето. / С обтока от злато и медно червени, / два облака в дълги черти хоризонта / пресичат, където след миг ще изплува / и слънчеви диск. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 139.