ОБТУРА̀ТОРЕН

ОБТУРА̀ТОРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни. Техн. Прил. от обтуратор (във 2 знач.). За предпазване от механични повреди обтураторът е затворен в една обтураторна касета, която се намира между източника на светлина и филмовия канал. Й. Венов и др., К, 61. Обтураторът е закрепен неподвижно върху обтураторния вал, който се върти с равномерна скорост и се привежда в движение от предавателния механизъм на кинопрожекционната машина. Й. Венов и др., К, 61.

Списък на думите по буква